Направи ли достатъчно Европа, за да спре конфликта в Украйна? И

Направи ли достатъчно Европа, с цел да спре спора в Украйна? И каква роля изигра България? Политическата нестабилност ли е повода да не влезем в еврозоната от следващата година? Коментар на българските евродепутати Андрей Ковачев, Петър Витанов, Ангел Джамбазки и Радан Кънев.

 

Андрей Ковачев, ЕНП/ГЕРБ-СДС:

Видяхме, че 141 страни в Организация на обединените нации поддържаха резолюцията против Русия. Ясно е кой е агресор и страната жертва, която се съпротивлява, и на която ние сме длъжни да помагаме и то с военна техника. Тук няма по какъв начин да се одобряват пропагандните нюанси, че Украйна е отговорна и тя е провокирала тази експанзия. 

„ Продължаваме Промяната “ ни завеща цялостен безпорядък. Много неприятният имидж, който има България в Брюксел води до такава степен, че всеки диалог който организираме там ни питат сътрудниците какво се случва при нас. Много се надявам, че ще има устойчиво проевропейско държавно управление след 2-ри април.

 

Ангел Джамбазки, ЕКР/ВМРО-БНД:

Не мисля, че войната може да бъде спряна с политически заявления и наказания. Нещата ще се сведат до военните дейности. Моето усещане не е, че ще спре скоро. Руското управление няма да даде крачка обратно. Моето мнение е, че преговори могат да се водят единствено при реализиране на единодушие какво може да се случи. Репарации и гарантиране на териториалната целокупност на Украйна. Българската страна не би трябвало да губи своите възможности да пази себе си, това да даваме военна помощ на Украйна има две монети. Ние би трябвало да поддържаме своите въоръжение сили. Факт е, че в началото снарядите, които използваха от украинската войска, бяха наши.

Егоизъм и преследване на партийна отговорност - това е повода да вървим на четвърти следващи избори.

 

Петър Витанов, „ Прогресивен алианс на социалисти и демократи “:

Няма да са удовлетворени от БСП, че ме представихте от народен представител от Българска социалистическа партия. Споделям мнението на сътрудниците, че би трябвало да се оказва помощ на Украйна и с военна помощ. Аз също считам, че има страни в НАТО, които са подготвени да влезнат в спора. Според мен войната става все по-технологична.

В българския контекст трябва да се гледат и публичните настройки. Аз не мисля, че има такива за дейна военна поддръжка. Аз се надявам, че ще има държавно управление, тъй като единствено едно дългосрочно държавно управление ще ни реши проблемите.

 

Радан Кънев, ЕНП/ “Демократична България “:

Аз първо бих погледнал по-широко на това, което се случва. Начинът по който реагира Европейски Съюз е като единен политически индивид. Единственият късмет Путин да победи и да откри надзор върху цялата страна беше да сломи Европа. Той беше обеден в триумфа на своята пропаганда и всеобхватна енергийна зависимост, която беше установил над почти цяла Европа. Това, което се случи за една година беше безусловно непознато за история на континента. И като степен на консенсус и като интензитет на политиката. Имаме единствено едно трайно изключение в лицето на Виктор Орбан, а той също се сгъва за 3-4 дни по различните тематики. Западният съюз на свободните общества е обединен повече от всеки път през последните десетилетия.  Няма метод войната да завърши без признание на териториалната целокупност на Украйна. Големият проблем на Путин е съществуването на огромна мощна страна.

Държавният ни глава приложи тодорживковската политика на еднолично ръководство. Аз съм пладнешки, че обединението ДБ-ПП е доста закъсняла. Тя е фактор за непоклатимост и отваря вратата за сформиране на държавно управление. 

 

 

Целия диалог вижте във видеото.